Кръстовден

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана, както и хора, носещи производни на тях имена

Според народните обичаи на Кръстовден се пропъждат Поганите дни (мръсните дни). На този ден след литургията се извършва водосвет в храмовете. С тази светена вода попът обикаля по домовете на хората и пръска, за да прогони злите демони. Всеки трябва задължително да пийне малко от нея, за да прочисти злото от себе си. Този празник е свързан и с кръщението на Исус Христос, както и с деня, посветен на Свети Йоан Кръстител, който кръщава Божия син в река Йордан.

Най-разпространеното поверие в почти всички краища на България е вярването, че в нощта преди Богоявление небето се отваря за праведните хора и всичко, което те си пожелаят, се сбъдва.

Празникът е своеобразна връзка между Сурваки и Ивановските празници. На този ден задължително се спазва строг пост – знак за смирение и притихване пред чудото, което ще се случи. Това е и основната причина в някои райони на страната Кръстовден да се нарича още Неядка. Налагането на пост е необходимото и задължително въздържание, което предхожда житейския успех и изобилие. Попова Коледа е последната кадена вечер и на трапезата отново може да се разчупи питка с късмет (пара). Приготвят се още постни гозби, жито, а върху боговицата (обредния хляб ) се запожда недогорялата свещ от втората кандилка. Домакинята, преди още да е поставила вечерята, прекадява три пъти трапезата, а след като гостите се разотидат, месалът, с който е бил увит обредния хляб се „сурва“ три пъти, за да бъде щедра и плодородна годината.

Според народните обичаи в някои части на България е подходящо на Кръстовден да се изперат всички дрехи и да се почисти къщата.

На 5 януари църквата почита паметта на Свети мъченици Теопемпт и Теона, както и на преп. Синклитикия (Български православен календар).