Игнажден

Имен ден празнуват: Игнатий

В българските поверия Игнажден се празнува, за да се омилостивяват пакостните духове (кокошите лахуси), които пречат на кокошките да мътят яйцата си.

Първият от семейството, който стане рано сутрин, трябва да отиде до дръвника, да вземе от там клечки и пръчки и да ги внесе в дома. Смята се, че те прогонват пакостните духове.

На Игнажден най-важният обичай си остава идването на полазника. Гостът е избран в предишния ден от стопаните. Той трябва да е добър, имотен човек. Обредният хляб се приготвя сутринта от най-възрастната жена в дома. Тя приготвя най-различни постни ястия за обяд. След като гостът пристигне, той първо сяда до огнището, бърка с пръчка в него, разръчква жаравата и изрича следната благословия: ,,Колко искрици, толко пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща!“. Отговарят му: ,,Амин, дай Боже!“. После всички тържествено сядат на трапезата.

Според поверията, от Игнажден божията майка започнала да изпитва родилни болки и ражда своя син Христос в нощта на Коледа. По някои места смятат, че новата година започва от Игнажден. Другаде е прието, че от този ден започват „мръсните дни“, които траят до Нова година (Сурваки) и поради тази причина се спазват редица забрани.

Празникът се чества и от имениците.

Обичаите на Игнажден са семантично свързани с прехождащите и последващите го празници през декември. Основната идея, характеризираща този период, е свързана с хаоса, прелома и прехода към нещо ново и различно. В същността си тези езически вярвания са разпространени и в християнската митология – започват родилните болки и мъки на Божията майка, която ще роди своя син. От митологична гледна точка това е своеобразно връщане към докултурно състояние.

В паганистичния план се чувства и идеята за граничност на времето. Игнажден представлява празник, свързан с омилостивяването на хмоноса, представен ни тyк в образа на кокошият лахус. Всички действия, свързани с обреда имат за цел да предпазят на само кокошките и техните яйца, но и цялата Вселена (знаково кокошката и яйцето въплащават Космоса и неговото зараждане).

Гаданията за плодородност също са съставна част от обредността на прехода. Дали годината ще бъде добра или лоша, се определя от това какъв е полазникът. Естествено българинът и неговият практицизъм „променят“ традицията, като правят предсказанието програмируемо“. Обаче тази предварителна покана на госта по никакъв начин не намалява стойността на традицията, а по-скоро я стабилизира, узаконява, като я прави неизменна част от зимната коледна и новогодишна обредност.