Кръстовден или Въздвижение на Св. Кръст е църковен празник, който православните вярващи отбелязват два пъти в годината, като първият се чества на 5 януари, а вторият – есенният Кръстовден, се чества на 14 септември. Този ден се празнува в чест на Светия кръст Господен, а един от най-важните обичаи е установеният пост.

Постът включва две фази – духовна и физическа. Духовният пост, който е дори по-важен от телесния, представлява въздържание от лоши мисли и действия и упражняване на любов, мир, хармония и търпение. Телесният пост се отнася до избягване на храни от животински произход, като вярващите практикуват най-вече гладуване на вода. В някои части на България има поверие, че на Кръстовдан се ядат грозде и хляб. Периодът на гладуване предполага стремеж за постигане на вътрешен мир, но и пречистване както на тялото, така и на душата.

Този празник е свързан с поговорка от старо време, която гласи – „Който с кръст се кръсти, той на Кръстовден пости!“ . Освен празника, на този ден се извършва и молитва. Избягва се физическата работа, за да имат хората време да се молят през деня.

Водосвет се отслужва на зимния Кръстовден, а на есенния според традицията в дома трябва да се внесе босилек – растение, за което се вярва, че пази дома от негативна енергия и символизира мира. На Кръстовден трябва да се яде грозде, защото този плод е символ на сладка победа, плодородие и изобилие. Смята се, че който яде грозде на този празник, привлича късмет и изобилие. И до днес се е запазил още един обичай и той е на Кръстовден да се връщат всички дългове.