Нова година, Сурваки, Св. Василий Велики, Васильовден

Имен ден празнуват: Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина

„Нова година – нов късмет“ – всеки е чувал тази популярна народната поговорка, ето защо и обичаите на празника имат за цел да осигурят благополучие и щастие всекиму през Новата година. Още на 31 декември, рано сутринта започва подготовката за вечерта. Стопанката на дома е задължена за новогодишната трапеза, която трябва да бъде богато препълнена с различни блюда, за да бъде богата и щастлива предстоящата година.

Новогодишна баница с късмети, питка, ястия с месо, червено вино, жито, чесън и орехи са сред задължителните гозби на всяка трапеза. Масата се прикажда с тамян преди всички да седнат на нея, а най-възрастният стопанин на дома разчупва питката. Първото парче се оставя за дома или Богородица, а останалите се раздават на всеки член на семейството. Обичаят Сурваки (Сурва) започва в първите часове на новата година. На прага на всеки дом започват да пристигат сурвакарите, наричани още василчари по някои краища на България. В повечето случаи, те са група от малки момчета, но може да пристигне и група от по-възрастни младежи, наричани ергени-сурвакари. Всеки от тях задължително носи дрянова пръчка, която е богато украсена с червени вълнени конци, парички, памук, пуканки, сушени плодове. С нея се извършва ритуалът сурвакане (удряне по гърба с пръчката), като младежите изричат благопожелания на всеки един от членовете на семейството, започвайки от най-възрастния:

Сурва, Весела година, златен клас на нива, червена ябълка в градина, пълна къща със коприна! Да си жив и здрав догодина, догодина до амина!

След това те сурвакат домашните животни, добитъкът – всичко що е „живо“ в дома. Вярва се, че тези благословии ще предпазят човека от премеждия, лоши срещи и обратно, ще осигурят успех на всичките му начинания. Стопаните даряват сурвакарите c кравайчета, сланина, мръвки, орехи или пари, възнаграждавайки ги по този начин за донесеното благополучие.
В деня срещу 1 януари се извършва и т.нар. ладуване (напяване на пръстените). В него взимат участие единствено моми (василчарки). Хората се събират на мегдана, танцуват хора и пеят народни песни:

Пременила се Василка, Bacилкe, малай моме, синя бела богасия, у алена туралия, селски пръстене да топи. На момата пръстените, на ергенете гребенете, на невести вити гривни.

След което всяка девойка пуска своя пръстен, обеца, гривна или гердан в бяло котле с мълчана вода (вода, която е донесена от извора в мълчание). Котлето трябва да престои под трендафил в градината цяла нощ. На сутринта момите пак се събират и пръстенарката (момиче, което е избрано от самите тях), изважда един по един накитите и ги нарича. По този начин всяка девойка разбира за какъв момък ще се омъжи. Обичаят приключва с обща трапеза, която е отрупана с най-различни блюда. Празникът продължава и на 2 януари – Силвестри.