Имен ден празнуват: Благой, Блага, Благовест, Благовеста, Вангел

Празникът Благовещение в традиционния български календар е известен още и като Благовец. Почита се като един от най-големите християнски празници. На някои места го наричат още половин Великден.

Благовещение се празнува точно девет месеца преди Рождество Христово. Това е денят, в който Дева Мария разбира благата вест, че ще роди непорочно заченат син – Иисус Христос. Празникът се отбелязва и като Ден на майката.

За народа пролетта идва на Благовещение. Тогава долитат кукувиците, лястовиците и щъркелите да известят радостната вест, че зимата си е отишла. Мечките се събуждали от зимен сън и отивали да се къпят в реката, а водата след тях ставала лековита. Щом чуят първото кукане на кукувиците, стопаните започват да броят парите си или хващат залък хляб, за да бъдат богати и сити през цялата година. Младите девойки пък обръщали няколко камъка и гадаели за кого ще се омъжат.

Благовец се смята за благ ден, в който дори и раните не болят. Затова на този ден се бележат животните, а на малките момичета се пробиват ушите. Жените копаят в градина, засаждат нови цветя и дръвчета, за да родят обилно. Каквото правиш на този ден и както премине той – така ще е цяла година. Всички изречени слова ще се сбъднат.

Иманярите вярват, че в нощта срещу Благовещение, там, където има заровено имане, се появява син пламък и просветва три пъти.

Трапезата на Благовещение

На Благовещение е хубаво да се хапне за пръв път нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв. На този ден по стара традиция се яде и риба. Домакините приготвяли рибник и задължително опичали обредна (благовешка) пита с мед, която раздавали на близки и съседи – за здраве и щастие на семейството.